България.Това е моята родина,моя дом и мясото,където храня хиляди спомени.Тук се родих и разбрах какво е любов,мъка и радост.Тук за първи път бях щастлив.Тук живея,тук ще създам семейство и ще умра.В България започна моят живот и мисля, че именно тя го прави такъв,какъвто искам да го изживея.Но Българие е и друго... Тук за пръв път видях какво е безчестие,алчност,тук за първи път разбрах какво е да живееш горчив живот.Видях живота от грозната му страна, опознах отчаянието,безнадежността,безверието... Тук бях човек във всяко едно отношение и не съжалявам,защото така изградих и опознах себе си,станах това, което съм днес.Днес аз наблюдавам своята страна и с болка усещам как тя се смалява в очите ми.Именно тази болка ме кара да се върна назад във времето,когато България е била изградена с голяма доза търпение,с непрестанни услия и кураж.Колкото и велика и красива да е била  нашата България преди,сега нещата не са точно такива.Днес тя съвсем не е така красива и привлекателна,съвсем не е тъй велика,тъй мечтана и недостижима.Днес тя е мъничка,скромна и бедна страна.Но аз не искам да я напускам.Не искам да търся спокойствие другаде,а и къде ще го намеря там,където съм чужд.Не мога да отида някъде,където да съм с човешки навици,правила и емоции.Как да живея спокойно,когато едно странно чувство ме влече отново  към корените ми,обратно в моята България.Това е тя за мен и точно тази болезнена връзка ни държи заедно,защото ако я прекъсна аз губя връзката със себе си.Аз не съм избрал това място,нито то е избраяло мен.Тук не е нито раят,нито адът.Тук всичко красиво и приятно се събира с не дотам привлекателното и свидното.

     Тук е всичко това,което липсва малко или много навсякъде по света и именно затова това място е така неповторимо и уникално.

Тук за мен е центъра на света и той носи едно единствено име-България.